33-те стратегии за войната

„33-те стратегии за войната“ е книга за същината на проверена от времето мъдрост, съдържаща се в уроците и принципите на военното дело

Самите стратегии са подбрани от писанията и практиките на най-големите военачалници в историята (Александър Велики, Ханибал, Наполеон Бонапарт, Шака Зулу, Уилям Шърман, Ервин Ромел, Во Нгуен Зиап), както и на най-великите стратези (Сун Дзъ, Миамото Мусаши, Карл фон Клаузевиц, Шарл Ардан дьо Пик, Томас Лоурънс, полковник Джон Бойд). Обхватът им е от основните стратегии на класическото военно дело до мръсните, неконвенционални стратегии на модерните времена.

Книгата е разделена на пет части: обявяване на война на самия себе си (как да подготвим нашия разум и дух за битка); организиране на война (как да структурираме и мотивираме нашата армия); отбранителна война; нападателна война; неконвенционална (мръсна) война. Всяка глава е илюстрирана с исторически примери, и то не само от военната наука, но и от областите на политиката (Маргарет Тачър), културата (Алфред Хичкок), спорта (Мохамед Али), бизнеса (Джон Д. Рокфелер), като се показва съществената връзка между военните и цивилното общество. Тези стратегии могат да бъдат приложени към битки от всякакъв мащаб: организирано военно дело, битки в бизнеса, борби между и вътре в политическите образувания, дори конфликти при личните връзки.

Откъс от книгата на Робърт Грийн

Думата „стратегия“ идва от древногръцката дума stratеges, която означава буквално „водач на армията“. В този смисъл стратегията била изкуството да ръководиш силите, с които разполагаш, да командваш всички военни действия, решавайки кои формации да разгърнеш, на какъв терен да се биеш, какви маневри да прилагаш, за да спечелиш предимство. С усъвършенстването на това изкуство военните лидери открили, че колкото повече неща били обмислили и планирали предварително, толкова повече са имали шанс за успех. Непознати дотогава стратегии им позволили да разбият много по-големи армии, както Александър Велики направил това с неговите победи срещу персите. Изправен пред умели противници, които също използвали стратегия, той бил принуден да прилага следния принцип: за да спечели предимство, ръководителят трябвало да бъде още по-голям стратег, по-непридвидим и по-умен, отколкото била другата страна. С течение на времето военното изкуство е било постоянно усложнявано, като са били създавани все повече стратегии.
Въпреки че думата „стратегия“ е гръцка по произход, идеята се явява във всички цивилизации, във всички исторически периоди. Твърдите правила за това как да се справяме с неизбежните катастрофи на войната, как да изработим текущия план за действие, как най-добре да организираме армията – всичко това може да бъде намерено в учебниците по военно дело от Древен Китай до модерна Европа. Контраатаката, фланговите или обкръжаващите маневри и изкуството на заблудата са общи за армиите на Чингис хан, Наполеон и крал Шака Зулу. Като цяло тези принципи и стратегии свидетелстват за вид универсално военно знание, за комплекс от приложими образци, които могат да повишат шансовете за победа.

Книгата е предназначена да ви въоръжи с практически знания, които ще ви предоставят безкрайни възможности и предимства при срещата ви с неуловимите воини, атакуващи ви във всекидневните битки.