| Автор: | Туве Янсон |
| Година на издаване: | 2019 |
| Език: | Български |
| Корица: | Мека |
| Страници: | 544 |
| Издател/Прозиводител: | Жанет 45 |
| ISBN/Barcode: | 9786191865413 |
| Код: | 0158.01154 |
| Размери: | 0.5 kg ( 14 cm x 21 cm ) |
- Налично
От същия бранд
В „Писма от Туве Янсон“ сме събрали писма до най-близките ѝ хора – нейните спътници в живота, работата и любовта. Подбрани са измежду няколко големи серии запазена кореспонденция. Обхващат над шест десетилетия – от 1932 г. до 1988 г. – и показват живота и работата на Туве Янсон през годините, погледнати от различни ъгли.
Първите писма са адресирани до семейството ѝ – родителите Сигне Хамарстен-Янсон и Виктор Янсон, както и по-малките ѝ братя Пер-Улув и Ларш. Написани са по време на студентските години на Туве Янсон в Стокхолм и през две по-дълги пътувания в чужбина през 30-те години. Най-ранните писма до семейството се допълват от няколко до приятелката от юношеските години Елисабет Волф, с която Туве Янсон си пише през същия период. Следват три серии от писма, всички започващи през 40-те години – до фотографката Ева Коникоф, писателя Атос Виртанен и режисьорката Вивика Бандлер.
Дългата кореспонденция с графичката Тулики Пиетиле и преводачката Мая Вани започва през 50-те и продължава през следващите десетилетия. Издателят Оке Рунквист и Туве Янсон започват да кореспондират през 60-те и продължават до края на 80-те. Включени са също и серия от писма до майката Сигне Хамарстен-Янсон, написани след смъртта на Виктор Янсон през 1958 година.
Адресатите на всички тези писма са били важни за Туве Янсон като човек, писател и художник и дълго време са ѝ били близки – семейството, разбира се, през целия ѝ живот. Писмата до тях показват различни образи на пишещата писма Туве Янсон в зависимост от това дали пише в ролята на дъщеря, любима или приятелка. Събитията и лицата са описани по различни начини според получателя и им е поставен различен акцент. В текста често звучи и гласът на самия адресат. Но за Туве Янсон писането на писма е и начин да се доближи до другия, като в разговор: „докато пиша, ти си до мен“, се казва в едно писмо до Вивика Бандлер от 1946 година. И на други места откриваме подобни формулировки. „Тулики, нямам търпение да продължа да чета книгата за теб“, пише тя на Тулики Пиетиле през лятото на 1956 година.
