Алис Андершен

Страшно ли е да си срамежлив и притеснителен?

Алис скоро ще стане на девет. Стеснителна и затворена е. Ежедневно се страхува да не попадне на случаен инцидент по пътя за училище или в самото училище.
Различна е и от останалите вкъщи, които са шумни и на глас изразяват чувствата си. Неведнъж се е чудела дали наистина с по-големия й брат Мартин са роднини. Толкова пъти е чувала за бебета, които са били разменени в болницата, че й се струва възможно това да е обичайна практика. Надява се скоро някой да дойде и да каже, че Мартин всъщност си е техен и си го искат обратно. По същия начин е и с по-малката й сестра Миа.
Но пък щом всички останали си приличат, дали подменената като бебе не е била самата Алис и някой ден може да дойде някой и да си я поиска обратно? А това означава, че ще трябва да опознава всички наново – нови родители, братя и сестри, нов учител и съученици.
Притеснителността и страховете на Алис я вкарват в заплашителна, но отстрани забавна ситуация.
Понякога се налага да минеш през ужасни неща, за да стигнеш до хубавите. Една лятна ваканция, преди пак да настъпи зима, вечеря преди десерта, който може да бъде например ябълков сладкиш с ванилов сос или шоколадов пудинг, детството, преди да пораснеш и да решаваш сам, един следобед сред мрака в гаража, преди да станете най-добри приятели с едно кученце, от което си се боял, и всичките ти познати, та дори и повече от тях, те удостояват с аплодисменти, така че им се усмихваш съвсем искрено и от само себе си.
И ги обичаш.