Бог не е велик
Автор: | Кристофър Хичънс |
Година на издаване: | 2018 |
Език: | Български |
Корица: | Мека |
Страници: | 268 |
Издател/Прозиводител: | Сиела |
ISBN/Barcode: | 9789542825876 |
Код: | 0033.02361 |
Размери: | 0.43 kg ( 21 cm x 14 cm ) |
- Налично
3.94 (129 ratings by Goodreads)
16.90 лв.
Склонна към насилие, ирационална, нетолерантна, свързана с расизъм, племенна омраза и фанатизъм, облечена в невежество и нетърпима към свободната мисъл, презрителна към жените и насилствена към децата, организираната религия има достатъчно много на съвестта си.
Да си го кажем ясно. Религията идва от периода на човешката праистория, когато никой – дори великият Демокрит, който стига до заключението, че цялата материя е направена от атоми – няма и най-малка представа какво всъщност се случва. Тя идва от хлипащото, уплашено зараждане на нашия вид и е ранен опит да се посрещне неизбежната нужда от знания (наред с тази за утеха, подкрепа и други бебешки нужди).
Днес и най-малко образованото от децата ми знае повече за естеството на нещата от когото и да е от основателите на религията и ми се ще да мисля – макар връзката да не е напълно очевидна – че затова изглеждат толкова незаинтересовани от пращането на човешки същества в ада.
Много време е минало, откакто религията е изговорила последните си смислени, благородни или вдъхновяващи слова. Оттогава тя в най-добрия случай е мутирала до достоен за възхищение, но мъгляв хуманизъм, като в случая на Дитрих Бонхьофер – смелия лютерански пастор, обесен от нацистите, задето отказал да им сътрудничи.
Няма да имаме повече пророци и мъдреци от калибъра на древността и поради това молитвите на днешния ден са само ехтящи повторения на вчерашния – понякога усилени до степента на писък, за да запълнят зеещата празнота.
Спорът за вярата е основата и изворът на всички спорове, защото той е началото – но не и краят – на всяка дискусия за философия, наука, история и естество на човека. Той е също началото – но положително не краят – на всеки диспут за добрия живот и праведния град. Именно защото сме зле еволюирали, религиозната вяра е неизкоренима. Тя никога няма да отмре – поне докато ние не преодолеем страха си от смъртта, от тъмното, от неизвестното и един от друг.
Да си го кажем ясно. Религията идва от периода на човешката праистория, когато никой – дори великият Демокрит, който стига до заключението, че цялата материя е направена от атоми – няма и най-малка представа какво всъщност се случва. Тя идва от хлипащото, уплашено зараждане на нашия вид и е ранен опит да се посрещне неизбежната нужда от знания (наред с тази за утеха, подкрепа и други бебешки нужди).
Днес и най-малко образованото от децата ми знае повече за естеството на нещата от когото и да е от основателите на религията и ми се ще да мисля – макар връзката да не е напълно очевидна – че затова изглеждат толкова незаинтересовани от пращането на човешки същества в ада.
Много време е минало, откакто религията е изговорила последните си смислени, благородни или вдъхновяващи слова. Оттогава тя в най-добрия случай е мутирала до достоен за възхищение, но мъгляв хуманизъм, като в случая на Дитрих Бонхьофер – смелия лютерански пастор, обесен от нацистите, задето отказал да им сътрудничи.
Няма да имаме повече пророци и мъдреци от калибъра на древността и поради това молитвите на днешния ден са само ехтящи повторения на вчерашния – понякога усилени до степента на писък, за да запълнят зеещата празнота.
Спорът за вярата е основата и изворът на всички спорове, защото той е началото – но не и краят – на всяка дискусия за философия, наука, история и естество на човека. Той е също началото – но положително не краят – на всеки диспут за добрия живот и праведния град. Именно защото сме зле еволюирали, религиозната вяра е неизкоренима. Тя никога няма да отмре – поне докато ние не преодолеем страха си от смъртта, от тъмното, от неизвестното и един от друг.