Цивилизацията на средновековния Запад

"Цивилизацията на средновековния Запад" - издадена на много езици и преиздавана многократно - е една нетрадиционна история на Западноевропейското средновековие, която нито идеализира тази епоха /както това правят романтиците/, нито я закляймява като идеолозите на Ренесанса на Френската буржоазна революция. Това е едно друго, живо и многоцветно Средновековие, виртуозно аргументирано от Жак Льо Гоф. Книгата е съпроводена с 63 карти, схеми и рисунки, Хронологически таблици, Исторически атлас, Речник на основните имена, термини и означения, както и с 254 илюстрации - едно своеобразно "иконографско досие".

Всяка нация намира опора за национализма си в своята средновековна история: французите - в кръстоносните походи и катедралите, германците - във Фридрих Барбароса, В тевтонските рицари и майсторите-певци, испанците - в Сид, италианците - в Данте и Марко Поло. Двадесети век усили страстта по Средновековието в посока на неговите постижения в духовната област, техниката и мисленето.
Накратко, ако повярваме на многобройните ласкатели днес, Средновековието трябва да е изобретило всичко: свода и перспективата, т.е. съвременното изкуство; воденицата и следователно механизацията; полицата и оттам - Капитализма; диалектиката - покровителка на напредничавата мисъл; любовта и накрая смъртта.
Представеното в настоящия труд Средновековие е по-умерено.

Читателят може да сметне моето описание за прекалено "мрачно" и в противовес на това да замечтае с наслада и доверчивост за очарователния образ, внушаван от "Златната легенда". Вероятно е той да се опита да заклейми моето Средновековие на глад, епидемии, жестокост, грубост, за да върне едно Средновековие на възвишени химни, великолепни катедрали и обаятелни светци. Бих искал само тези явления, а те са изключения, да не крият от погледа му останалото, онова, което е било ежедневие.

Ако ми бъде позволено, бих искал да отправя един банален съвет към читателя и да му препоръчам вместо опитите за бягство към някакво въображаемо Средновековие да се запита честно, дали би пожелал чрез силата на Мерлин или Оберон да бъде пренесен в онова време и да остане да живее там? Нека се замисли, че хората от Средновековието - и тук без страх от грешка можем да кажем, че всички хора от Средновековието - постоянно мечтаели да избягат от своето време, да отидат в отвъдното, на небето и че от всички разтърсващи ги страхове най-незначителен е бил страхът от смъртта-смъртта, голямото "отсъствие" в средновековната иконография преди XIV век.
Жак Льо Гоф