ИЗЧЕРПАН
Цветът на доброто
Автор: | Светослав Дончев |
Година на издаване: | 2014 |
Език: | Български |
Корица: | Мека |
Страници: | 174 |
Издател/Прозиводител: | Жанет 45 |
ISBN/Barcode: | 9786191860579 |
Код: | 0158.00745 |
Размери: | 0.22 kg ( 20 cm x 13 cm ) |
- ИЗЧЕРПАН
13.90 лв.
Пиши, без да поучаваш и да се натрапваш. Отдръпни се, наблюдавай, разкажи история и ако тя си заслужава, ще се превърне в разказ.
Ги дъо Мопасан
Ах, защо трябва да живеем така дълго, защо трябва да остаряваме, за какво са ни годините, след като е преминала младостта? Не може ли да изживеем първите любовни мигове, първото сближаване на телата, първите задъхани думи, да ги изживеем два пъти, най-много три, да ги изживеем едни и същи, но сякаш не са се случвали и после всичко да свършва изведнъж, без да идва старостта?
„Наръчник на леката жена“
– Хората така любопитно се взираха в нас! – споделяла жената – Търсеха да видят мъката ни, а ние упорито я криехме... така правят хората... гледат те изпитателно, когато знаят, че най- много те боли!
„Мъжката половина“
Да, решено е, ще крие от всички смъртта на баща си няколко дни, до края на седмицата, когато е датата за пенсията. Колкото и да е непоносимо, ще живее в една стая с мъртвия, докато я получи с пълномощното. С нея ще плати сметките и погребението, така е редно, от кой и откъде ще вземе пари иначе?
„Насаме с мъртвец“
Ги дъо Мопасан
Ах, защо трябва да живеем така дълго, защо трябва да остаряваме, за какво са ни годините, след като е преминала младостта? Не може ли да изживеем първите любовни мигове, първото сближаване на телата, първите задъхани думи, да ги изживеем два пъти, най-много три, да ги изживеем едни и същи, но сякаш не са се случвали и после всичко да свършва изведнъж, без да идва старостта?
„Наръчник на леката жена“
– Хората така любопитно се взираха в нас! – споделяла жената – Търсеха да видят мъката ни, а ние упорито я криехме... така правят хората... гледат те изпитателно, когато знаят, че най- много те боли!
„Мъжката половина“
Да, решено е, ще крие от всички смъртта на баща си няколко дни, до края на седмицата, когато е датата за пенсията. Колкото и да е непоносимо, ще живее в една стая с мъртвия, докато я получи с пълномощното. С нея ще плати сметките и погребението, така е редно, от кой и откъде ще вземе пари иначе?
„Насаме с мъртвец“