Цветният човек

Тази книга е едно приятно изкушение. Опит да се докосна до магията на детското въображение. Детството е единственото случило се чудо в живота на всеки човек. И първопричината за същността на всяка човешка участ. Впрочем колко е истинско определението на именитата испанска писателка Ана-Мария Матуте: "Животът не е нищо друго, освен повторение на най-основните, най-важните мотиви на нашето детство".

Повечето стихове в първата част на книгата са идеи, заети от случки и прояви на моите внуци, така че ги считам за свои равностойни съавтори. Работата ми в кукления театър неминуемо ме е заставяла да следя непринудените реакции на винаги отзивчивата му публика и да ги превръщам в свой ориентир. Като драматург и режисьор имах задължението да отговарям на нуждите на театъра, за който класическите приказки бяха неотменим репертоар. Известно е, че приказките са оскъдни на реплики. И това за мен беше добър повод, запазвайки тяхната приказност, да създам свои концепции и свой диалог, актуализирайки героите и ситуациите съобразно нуждите на съвременното дете. Така години наред съчинявах и поставях своите сценични приказки, някои от които получиха международни отличия и бяха играни в много европейски страни, Африка, Индия и Япония.

Винаги съм бил противник на вдетиненото писане за деца, на стихоплетството и халтурата, които за съжаление изобилстват и в днешните читанки. За Дикенс, Дефо, Андерсен, Карол, Линдгрен и всички големи имена на произведения за деца писането е било съдбовен акт. Чехов дори е категоричен: "За децата трябва да се пише като за възрастните, даже много по-добре". И как да пренебрегнем ускорената интелигентност на сънременното дете, което е на "ти" с компютъра, притежава поредици с илюстрирани енциклопедии и владее до акробатство скейтборда в парка?
Иван Теофилов