Да свалиш луната
Автор: | Грегъри Хюз |
Година на издаване: | 2012 |
Език: | Български |
Корица: | Мека |
Страници: | 368 |
Издател/Прозиводител: | Студио Артлайн |
Код: | 0221.00096 |
Размери: | 0.37 kg ( 21 cm x 15 cm ) |
- Налично
8.99 лв.
- Накъде сте тръгнали? - попита един женски глас.
- Отиваме в Ню Йорк да видим бабчето. Ще видим Емпайър Стейт Билдинг и Статуята на свободата и всичко останало. А пък бабчето ще ни пече ябълков пай, само за нас, че да не вземем да огладнеем. – Звучеше толкова убедително! Понякога наистина се чудех коя е Плъхчето!
- Как се казва баба ви? - попита жената.
Е това беше! Постановката в стил червената шапчица на Плъхчето направо ни съсипа!
- Бабчето, естествено.
Отдъхнах си, когато чух смях.
- Искате ли да видите свидетелствата ни за раждане? - попита тя.
Все трябваше да прекалява, значи! Няма да миряса, докато не ни хванат!
Запознай се с Плъхчето: танцуващо, играещо футбол, гангстерско, прерийно хлапе . Когато бащата на Плъхчето умира, тя решава да замине за Ню Йорк. Какво друго може да направи по-големият ? брат Боб, освен да я последва?
„Една разкошна, подривна, трагична приказка... която ме кара да се смея, дори когато би трябвало да съм тъжен.“ Мол Пийт
- Отиваме в Ню Йорк да видим бабчето. Ще видим Емпайър Стейт Билдинг и Статуята на свободата и всичко останало. А пък бабчето ще ни пече ябълков пай, само за нас, че да не вземем да огладнеем. – Звучеше толкова убедително! Понякога наистина се чудех коя е Плъхчето!
- Как се казва баба ви? - попита жената.
Е това беше! Постановката в стил червената шапчица на Плъхчето направо ни съсипа!
- Бабчето, естествено.
Отдъхнах си, когато чух смях.
- Искате ли да видите свидетелствата ни за раждане? - попита тя.
Все трябваше да прекалява, значи! Няма да миряса, докато не ни хванат!
Запознай се с Плъхчето: танцуващо, играещо футбол, гангстерско, прерийно хлапе . Когато бащата на Плъхчето умира, тя решава да замине за Ню Йорк. Какво друго може да направи по-големият ? брат Боб, освен да я последва?
„Една разкошна, подривна, трагична приказка... която ме кара да се смея, дори когато би трябвало да съм тъжен.“ Мол Пийт