Див огън

 „Див огън“ е вторият роман от триптиха за Април 1876, за войните от 1912–1918 г. и за Девети 1944 г., преживени от българи с истинските им имена в село Ченге, в Провадийска околия и в Царство България.

Мъжете на село Ченге са водени в сраженията през Балканската война от Йордан Йовков (те са неговите „земляци“), а на 9 юни 1923 г. стотина от тях тръгват към Провадия и Варна, за да защитават властта на земеделците. В „Димитър Злочести и Войводата Патрев“ в Източния Балкан бе доведен „българският Христос“, а в „Див огън“ пак тук от събитията през 1923 г. е изведен „братоубиецът Каин“ (търсен бе и не бе намерен).

Черната вест от Ньой през 1919 г. в Ченге е изпреварена от смъртоносна епидемия по децата. И селото се възправя срещу нея, въоръжено с лечителската сила на изкуството на един зограф по принуда. И със завещания от дедите „див огън“, придобит от триене на дърво о дърво и наричан още „Божи огън“. Читателят държи в ръцете си шепа живи въглени от този огън и от онова време след Ньой, от което ни делят сто години.