ИЗЧЕРПАН
Документи
| Автор: | Натан Гринберг |
| Година на издаване: | 2015 |
| Език: | Български |
| Корица: | Мека |
| Страници: | 212 |
| Издател/Прозиводител: | ГУТЕНБЕРГ |
| ISBN/Barcode: | 9786191760572 |
| Код: | 0444.00253 |
| Размери: | 0.43 kg ( 23 cm x 16 cm ) |
- ИЗЧЕРПАН
12.00 лв.
От същия бранд
Натан Гринберг (1903-1988) е икономист и политик, назначен след 9 септември 1944 г. от правителството на ОФ в Комисарството по еврейските въпроси (КЕВ), където заварва документите, които публикува в началото на 1945 г. До днес сборникът не е преиздаван, а авторът му е забравен. Това е първата книга, описала Холокоста чрез държавни документи, първата, разказала за депортирането на евреите от Тракия, Македония и Пирот.
Тази книга е отхвърляна в продължение на почти 70 години. Потулена е веднага след първото й издание през 1945. После не е преиздавана, не е изучавана, десетилетия наред не е дори цитирана в България. Авторът й е непознат; издирването му се оказа необяснимо трудна задача. Анонимност и забрава – това е цената за този труд, който за пръв път описва депортацията на евреите от Тракия, Македония и Пирот. Разказ, който се превръща в едно от най-големите табута в българската история поне за половин век напред. Авторът напуска този свят в края на 80-те години, така и без да види името си там, където му е мястото: сред първите изследователи, направили публично достояние немислимата история на Холокоста.
Натан Гринберг работи върху книгата си в последните три месеца на 1944 г. На 30 септември 1944 г.[2] той е назначен в Комисарството по еврейските въпроси (КЕВ) и започва да издирва и подрежда оцелелите архиви на това ведомство, пряко осъществило депортирането на евреите от “новите български земи” към нацистките лагери. Сборникът, в който тези документи са отпечатани, вижда бял свят между януари и началото на март 1945 г.[3]
Датите отреждат на тази книга особено място в историографията – тя е първата, описала Холокоста с помощта на държавни документи. Към началото на 1945 г. в Европа и САЩ са публикувани достатъчно свидетелства за масовото изтребление на евреите, писани от оцелели или от очевидци на гетата и концентрационните лагери. Но няма – а към тази дата не би и могло да има – събрана накуп документация, оставена от самите извършители. Съвременниците на Втората световна война са я видели обаче в книгата на Натан Гринберг – сборник с над 80 документа, представляващи заповеди и инструкции за изпълнителите на депортацията, доклади за свършената работа, планове по логистиката и финансирането, отчети, писма, телеграми.
Тази книга е отхвърляна в продължение на почти 70 години. Потулена е веднага след първото й издание през 1945. После не е преиздавана, не е изучавана, десетилетия наред не е дори цитирана в България. Авторът й е непознат; издирването му се оказа необяснимо трудна задача. Анонимност и забрава – това е цената за този труд, който за пръв път описва депортацията на евреите от Тракия, Македония и Пирот. Разказ, който се превръща в едно от най-големите табута в българската история поне за половин век напред. Авторът напуска този свят в края на 80-те години, така и без да види името си там, където му е мястото: сред първите изследователи, направили публично достояние немислимата история на Холокоста.
Натан Гринберг работи върху книгата си в последните три месеца на 1944 г. На 30 септември 1944 г.[2] той е назначен в Комисарството по еврейските въпроси (КЕВ) и започва да издирва и подрежда оцелелите архиви на това ведомство, пряко осъществило депортирането на евреите от “новите български земи” към нацистките лагери. Сборникът, в който тези документи са отпечатани, вижда бял свят между януари и началото на март 1945 г.[3]
Датите отреждат на тази книга особено място в историографията – тя е първата, описала Холокоста с помощта на държавни документи. Към началото на 1945 г. в Европа и САЩ са публикувани достатъчно свидетелства за масовото изтребление на евреите, писани от оцелели или от очевидци на гетата и концентрационните лагери. Но няма – а към тази дата не би и могло да има – събрана накуп документация, оставена от самите извършители. Съвременниците на Втората световна война са я видели обаче в книгата на Натан Гринберг – сборник с над 80 документа, представляващи заповеди и инструкции за изпълнителите на депортацията, доклади за свършената работа, планове по логистиката и финансирането, отчети, писма, телеграми.
