Думи извън сцената

Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното
изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции
за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на
жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен.
Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е
лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира
лесно, нужен е ключ, а това е драматическиятусет, трябва да
бъдеш театрал, за да я разбереш.

Любен Гройс


Константин Илиев не е съдник. Повтарям – за мен той е
летописец. Най-близко е до Чехов. Както тоя велик доктор,
той следи симптомите, регистрира процесите на болестта,
търси съпротивителните сили на организма и… може би… се
старае да им помогне с някоя от противоотровите на изкуст-
вото. (…) Трудно се правят констатации от неговите анализи –
те някак закономерно са все изпреварващи; процесите в
живота все още зреят, а той вече е налучкал тяхната болезнена
първопричина. (…) Константин Илиев цял живот пише едно
произведение – дълго произведение с „продължение“ – и то е,
както при повечето сериозни писатели, човешката комедия на
времето, в което живеем.

Леон Даниел


… Автобиографиите на личности като Константин Илиев са
повече от интересни. Те са форма на отговор на въпроса как-
во свидетелство ще оставят „тези, на които времето дари
дали щастливата, дали нещастна, но със сигурност уникална
възможност да населяват не някоя въображаема, а една, колкото
това и да противоречи на етимологията на понятието,
„реална Утопия“.

Проф. Амелия Личева