Дванайсет по пладне

"На онези, които следят съвременната българска белетристика, не може да не са им направили впечатление творбите на Алексей Христов. Аз лично съм запомнил името му от редица публикации, доказващи, че той е надарен с писателска дарба човек. Но разказите, които е събрал в сборника "Дванайсет по пладне", приех като духовно събитие. За мен те са една нова дума в днешната ни литература, която като цяло е позамряла и се движи по инерция, без смели открития.
Атанас Свиленов

"В "Дванайсет по пладне" става дума за текстове от "най-чистата проба" фантастика – фантастиката не като апокалиптични киберистории и технически главоблъсканици, пълни с жироскопи и галактически гари, а фантастиката като разширяване на периметъра на човешкото зрение и отвъд "осветените" области, като изследване на периферията на психиката, като мистика, клонирана между полюсите "сън" и "смърт" в десетки междинни разновидности, сред които човекът блуждае и търси най-истинското си лице.
Разказите са удивително качествени преди всичко като добра белетристика – първото и най-важно условие за всяка уважаваща себе си "психологическа" фантастика. Езикът е точен, ясен и овладяно образен. Всичко изглежда уж под контрол: до мига, в който незабележимо разгъващата се пружина на разказа изведнъж не се разгъне докрай, размествайки стандартните ни читателски представи за персонажи, сюжет и абсурд.
Истинско удоволствие е да се наблюдава, осезава и вкусва овладяното майсторство на Алексей Христов, например в разказите "Отвъд чертата", "Машините" и в най-блестящия му според мен разказ – "Мирис на пролет", където той балансира като акробат върху тясната черта, разделяща второкачествената "скафандърна" измишльотина и киберкича и носеща много от заряда на доброто четиво тип "Рей Бредбъри", превръщайки я бавно и уверено в своя запазена марка."

Деян Енев