Едноетажна Америка

Една от най-добрите книги, написани за Америка от чужденци

През есента на далечната 1935 г. великите руски сатирици Иля Илф и Евгений Петров поемат на пътешествие в САЩ като кореспонденти на вестник „Правда“. От личните им впечатления се ражда „Едноетажна Америка“ – пътепис с особен заряд, въздействащ като роман, който се нарежда сред най-значимите творби на руския творчески тандем.
Придружавани от семейната двойка Адамс, Илф и Петров прекосяват Америка от Атлантика до Тихия океан и обратно в своя новозакупен сив форд. По време на това вълнуващо приключение те успяват да посетят 25 щата, спират в стотици градове, срещат хора от всички прослойки – от работници в заводите до предприемачи и интелектуалци, сред които самите Хенри Форд и Хемингуей.
И въпреки че се качват на емблематичната „Емпайър Стейт билдинг“, техният поглед е отправен към „едноетажната“ Америка. С проницателност и добронамерена ирония те представят живота на обикновения американец, а не чудесата на техниката и строителството.

В книгата те не съдят, а достоверно обрисуват онова, което виждат, не слагат етикет, а се опитват да разберат тази огромна страна в контраста й между Южните щати и Западното крайбрежие. С типичното си остроумие авторите предлагат любопитен поглед към икономиката, държавното устройство, бита, религията и изкуството.

Многократно цензурирана в Русия, днес „Едноетажна Америка“ носи в себе си прелестта на изящната ирония, така характерна за господата Илф и Петров, и отправя предизвикателство към въображението на съвременния читател.

Тази книга трябва да се чете с голямо внимание. Американците могат само да спечелят, ако погледнат нещата от този ъгъл.
Allentown Morning Call

Не са много чуждестранните посетители, които са пътували по-далеч от „Бродуей“ или централните улици на Чикаго. Малцина са тези, които могат да разкажат своите впечатления с такава енергия и хумор.
New York Herald Tribune

Това е книга, която американците трябва да четат и обсъждат. Нямаме право да сме гневни от описаната картина. Тя е едно необходимо напомняне за живота ни и това, което ни заобикаля.
Saturday Review of Literature