Глава 12

Спомените могат да бъдат смъртоносни понякога...

1986 г. Давид и Самюел са на дванайсет години и както всяко лято и сега прекарват една седмица от ваканцията си на брега на океана. Там те се запознават с Жули, момиче на тяхната възраст, и трите деца стават неразделни. Но тази година една сянка тегне над малкото курортно селище – възрастните си организират тайни сбирки, стават все по-напрегнати, мрачни и мистериозни. Към края на почивката Жули изчезва.

30 години по-късно Давид е станал известен писател, а Самюел – негов издател. През това време те нито веднъж не са споменали името на приятелката си от детинство. Но един ден всеки от тях получава странен плик. В него има загадъчен ръкопис, който разказва за събитията през онова трагично лято и внася съвсем нова светлина върху историята, която всички се опитват да забравят.

Призраци и чудовища от детството, мъчителни спомени, престъпление и изкупление – когато едно драматично събитие от миналото се завърне в настоящето, единственият възможен път е този към истината, колкото и болезнена да е тя.

Романът „Глава 12“ примамва читателите в спиралата на миналото, а там спомените са като призраци, чиито гласове ще им шепнат, някои дори ще им крещят, докато бъдат опитомени. Защото може би точно един призрак е ключът към всичко.