Годината, която започна в неделя

Новият роман на Яница Радева предлага различен инструментариум за приближаване, дори за докосване на далечината: снимки, вестници, чествания, фабрика на бъдещето, внезапни споделяния, снежни топки. Тук, в провинциалния град от младостта на нашите родители, в притихналото гето на прогреса, героите са обхванати от общ фатализъм. Благодарение на изострения си лиризъм повествованието пулсира интензивно между времената: днешно – тогавашно – едно още по-далечно, необлицовано с нови плочки време. Деликатна, но и стаено иронична археология на носталгията.

Борис Минков