Грешница в полумрака

Утеха за душата

Един ден почувствах, че съм станал идиот.
Не, нищо особено не се бе случило. Сутринта се събудих, избръснах се, взех си душ, закусих, отидох на работа. Но през цялото време усещах, че съм идиот. И знаете ли, усещането изобщо не е кой знае какво - нито боли, нито, да речем, ти е студено, да ти треперят краката или да се изпотяваш. Няма такова нещо. Просто си идиот и това е.
През целия ден се опитвах да наблюдавам отношението и реакциите на околните. Не забелязах нищо особено. Всички се държаха с мен все едно, че не съм идиот.
След работа минах през кварталното кафене. Изпих една водка с кола, Втора... Нищо не се промени. Продължих да си бъда идиот.

Прибрах се вкъщи. Жена ми гледаше любимия си сериал.
- Марче - плахо я прегърнах аз, - знаеш ли, че съм идиот? Тази сутрин...
- После, после! - прекъсна ме тя. - Чакай да си догледам филма, после ще ми кажеш...
Е, след филма й го казах. Направо, без заобиколки. Имах нужда да го споделя.
- Аз съм - рекох - идиот! Сутринта го почувствах! И го осъзнах!
- Да, бе, да! - ехидно се усмихна Аена ми...