Химни на абсурда - От трън, та на глог

Десетгодишен гледах филма „Даките“. В битка с римляните загина принцът – синът на главатаря. Племето устрои тридневен див купон с танци, вино и веселие – празненство за принца, отървал се от илюзията на този свят. Допускам, че оттогава у мен се породи афинитет към гротеската и вкус към абсурда. Дали аз ги привличам, или селективно попадат на мен – не е ясно. Следващите 55 години обаче ги доразвиха, защитиха и доведоха до апотеоз.