Всички продукти

Отново се огледах. Аси беше бесен, а Баби – тъжна. Погледът ми попадна на парчето тухла, с което бяха подпрели вратата на терасата, за да не се затваря. Безшумно пропълзях назад, изправих се и приведен надве, отидох да взема парчето. Беше тежичко, едвам го вдигнах с две ръце, отнесох го до решетката..

– Батко – подех приглушено, – ти си моят голям брат и освен теб си нямам никого. Татко ме повери на теб. Трябва да ме закриляш. В името на твоите деца, не оставяй моите сирачета, помогни ми.– Какво общо има това с мен? Да не би да зависи от мен? Че аз какъв съм?– Чичото на Ехтерам Садат е в ..