Историята на жена ми

По онова бреме на остров Менорка живееше каква ли не паплач: италиански бежанци, славянски емигранти и група шведи, които не бяха успели да се устроят в Южна Америка, където два пъти ги осъждали на смърт, но успели да избягат и двата пъти, прекосявайки целия континент на биволи, пресичайки го на кръст от Атлантическия до Тихия океан; германски болшевици, полски бунтовници и какъв ли не шпионски народ - де да ги знам: всевъзможни неудачници, които по един или друг начин успяваха да оцелеят, кой знае как? Единият, например, с това, че умееше да разказва много жалостиви истории... и така нататък.

Сред тях живееше жена ми. Нямах нищо против. Поне ще научи какво е животът, не само на повърхността, а в дълбочина, в неговата цялост! Поне ще има представа какво виждам по пристанищата и навсякъде... защото хора като мене сякаш преживяват историята на човечеството в концентриран вид. Каква е историята ли? Веднъж ми хрумна следното: ако някой я прочете, след като земята вече е изстинала, ще си мисли, че тук са живели само измамници, убийци, похотливци и крадци, всевъзможни зверове - че не е имало друг начин за оцеляване, освен да убиваш... такава ни е професията наистина - понякога години наред не срещаме почтен човек.