Из пътеводител на културогическия стопаджия

Бродения
Първо: в един от най-известните си стихове великият Ли Бо споделя как стоял с купичката си вино сред цветята, опивайки се от мигновеността.
Второ: най-из вестната притча на философа Джуан Дзъ (IV в. пр.Хр.) разказва как той веднъж спял и сънувал, че е пеперуда, и когато се събудил, не бил сигурен дали той, философът Джуан Дзъ, е сънувал, че е пеперуда, или е пеперуда , която сънува, че е Джуан Дзъ.
Та по този повод един от Десетте гении на епохата Тали (VІІІ век), поетът Пян Ци, пише стихче, посветено на отшелника Цу.


Пътека с билки, килим от мъх червен.
Прозорец в планината – прели ва крехка зеленина.
Завиждам на виното ти сред цветята,
на пеперудите, летящи в твоя сън.

Ние не завиждаме. Ние сме тунджъ – съпричастни към висшите цели.