Как кученцето си намери дом

‌„Как Кученцето си намери дом“ е приказка за четене, но и приказка за правене.

"Можеш да си построиш цял град и да пуснеш своето кученце на разходка в него. Можеш да дадеш име на Кученцето и да го напишеш на табелката в последната страничка. Можеш да си направиш от тази история театър на маса или пък игра на пода. Това е приказка, която можеш да разместваш и доизмисляш според твоето желание и твоето въображение. В нея има и спирки, на които да поостанеш – да поспориш с някой възрастен или пък да се опиташ да отговориш на някои въпроси. Какво означава например Щом козината ти настръхне, трябва да я слушаш? „– Хей, навярно ти си моята къща? – помаха то с опашка пред следващата врата. – Кучешка колиба ли ме нарече, пале такова? Аз съм Цирк! Тук живеят само Животни-с-Голям-Талант! Ти можеш ли да танцуваш ча-ча-ча с чадърче, м? М? Кученцето побягна презглава. Никак не умееше ча-ча-ча с чадърче. Ча-чак козинката му настръхна при мисълта да прекара живота си пред публика с пуканки! А щом козината ти настръхне, трябва да я слушаш.“ На пръв поглед това е приказка за едно бездомно същество. Но всъщност е приказка за мечтите, които имат таланта да рисуват бъдещето. Нашата мечта с художничката Невена Ангелова е тази история да забави малко препускането – да направи така, че родителите да намерят време да останат с децата си и да измайсторят едно градче от стари кутии и джунджурии (както Невена подсказва чрез своите илюстрации), да пофантазират заедно преди лягане, повече да се срещат, отколкото да се разминават. А защо не и да сбъднат мечтата на някое малко бездомно кученце?"

Мая Дългъчева