Съвременна българска л-ра - Страница 14

Докато четеш, заменяш саундтрака на вълните с думите по тези страници. Истории, приличащи на части от една голяма машина… за любов. Право в сърцето, като леден варненски вятър, който задейства механизмите за живот. И да, доживява ти се.Много ми харесва как Мишо няма представа какво става. Но не спир..

Пенелопа среща Одисей пред двореца на своя чичо цар Тиндарей. Запленена от зелените очи и огнените къдри на героя, тя разбира, че това е нейният избраник и скоро заминава с Одисей, за да се превърне в обичната господарка на Итака. Царското семейство се сдобива със син, но избухва Троянската война, к..

Това е роман за града, който ни е отказан. За невъзможната София, за обърнатите гърбове, за захлопнатите врати, за лишаването ти от избора да бъдеш там, където мечтаеш да бъдеш. За София, която не си.„Градът на Божията мъдрост“ показва ситуация, характерна за съвременния българин – мигриране от родн..

Сборникът „Двойното дъно на пилотския куфар“ ни докосва, вълнува, изпълва ни с размисъл за живота и човека и е ярко постижение не само за Йордан Колев като автор, но и за цялата ни съвременна белетристика.Преди години в списание „Съвременник“ получих няколко разказа. Името на техния създател не ми г..

В „Случаят Джем” Вера Мутафчиева, тълкувайки върховите моменти на османската епоха и сред тях – дълбочината на падението на един трагичен принц – съумява да разтълкува и себе си, и своя баща, и преди всичко времето, в което я надживяхме.„Случаят Джем” действа разрушително по отношение на тукашната е..

Едни от най-обичаните истории на Михаил Вешим и още осем нови разказа.Тези разкази, скитащи и хипарливи, нося със себе си почти през целия си живот.Нямаше как да протестирам срещу „бетономорието”, освен да пиша разкази. Някои от тях излязоха преди десетина години в сборника „Стари хипари”, към тях с..

Тази книга е една безкрайна градина, чиито плодове не спират да (се) раждат. Живях в нея седем месеца, но израснах с няколко десетилетия. Малко са местата, на които съм била толкова дълго време. А още по-малко са местата, на които мога да присъствам така смислено.В процеса на писане разбрах, че иска..

"Съществува ли човек, който да няма поне сто спомена, ухаещи на топла баница, изпълнени с истории за торбалани и самодиви, носещи духа на онази единствена част от живота ни, в която сме истински – детството? А крайъгълният камък на почти всяко детство е бабата. И точно когато с лека досада си мислит..

Десетгодишен гледах филма „Даките“. В битка с римляните загина принцът – синът на главатаря. Племето устрои тридневен див купон с танци, вино и веселие – празненство за принца, отървал се от илюзията на този свят. Допускам, че оттогава у мен се породи афинитет към гротеската и вкус към абсурда. Дали..

„Възхвала на провинцията“ е книга, която Александър Секулов ще пише цял живот. Тя е събрала негови кратки белетристични форми: остроумна есеистична проза; блестящи малки текстове, създавани по различни поводи; философски прозрения; спомени, оцветени с хумор и любов; снайперистки афоризми. Всички тях..

В литературата ни има автори, без които националната ни културна идентичност би била немислима. Сред тях са Иван Вазов, Алеко Константинов, Елин Пелин. И, разбира се, Йордан Йовков.Разкази като Йовковите „По жицата”, „Другоселец”, „Индже”, „Вълкадин говори с бога” разкриват повече за българската душ..

Анаранд'арис е обречен свят-листо, застинал несигурно между двата първоизточника на сътворението – вселенското Цвете и всепоглъщащия Хаос. От четири хилядолетия единственото, което опазва този крехък свят от унищожението, е изгубеният артефакт Сърцето на Анаранд.Но времето на това откупено с кръв и ..