Съвременна българска литература - Страница 3

Ако имате малко повече късмет, спасението ще ви намери. Защото всеки от нас има нужда да бъде спасен, поне веднъж. От илюзии, от страхове, от някои демони. Спасението има много лица и обикновено не го разпознаваме като такова от първия път. Може да е смърт – за госпожа Кети, любов – като при Наталия..

 ‌СЕДМИЯТ ПЪТ (разказ от книгата "Пинк Фройд")    Слънцето е спряло високо в юлското небе над Краино. Изгубило е посоката към залеза, върти се ядно и жари в гнева си напуканата земя на селото.    Тук-там по нивите още стоят бали слама, изсъхнали като барут. Всичко ..

Тези разкази на Йордан Славейков са изпълнени с друга форма на любовен копнеж – копнежа на живия по мъртвия, копнеж, който не може да бъде осъществен и затова може да продължи до безкрай. Тяхната обща тема е сблъсъкът със смъртта в състояние на силна любов. Или не сблъсъкът, а онова състояние на жив..

 „Този роман разказва с финес, лекота и съпричастност моменти от историята на евреите в България – и на оцелелите, и на депортираните. Текстът допълва и усложнява образа на миналото, намесва темите за чуждостта и емиграцията, за сложността да бъдеш и да останеш добър и за трудното удържане дори..

„Нас, които ни няма“ е обяснение в любов към цяло едно поколение. Към един любим град. Към писането и книгите. Към културните жалони и музиката на 90-те. Към астрономията и фантастиката. Един болезнено личен автофикционален роман, разказан от момчето и момичето, което всички сме били. Роман за самот..

„Опитът“ на Русана Бърдарска е монументална творба. Книгата представлява сложно взаимодействие между много литературни жанрове. Но тя не остава само на терена на литературата, а интервенира и на терена на документалистиката. Какво е въображението на нашата памет? Какви са любовите и разводит..

Това е история за вечния малък човек. Който не обича да „размишлюва“, но инак „всичко разумява“. Който може и да трепери, да се гъне, да се подчинява, но който когато изригне – изригва! „Защо безумният человек е хала голяма!“ Убива, но не от героизъм, а защото е освирепял от страх. И пак от разумен ..

„Всеки път, когато чета Здравка Евтимова, се замислям за силата, която притежават нейните женски персонажи, за това колко непримирими са те, колко наситено земни са, като същевременно създават впечатление и за неземност.“– Кели Луче, писател и редактор на литературното списание Electric Literature (..

Писането на Йорданка Белева поставя в своя център белезите – белезите от миналото, които ни задължават да го помним; белезите от настоящето, които ни помагат да го живеем, и белезите от бъдещето, които знаем, че ще получим. Така тя като автор ни въздейства три в едно: да помним, да издържаме, да зна..

Новият роман на Христо Карастоянов „Т като Ташкент“ (Жанет 45, 2021) може да се чете като част от трилогия, която включва „Една и съща нощ“ (Жанет 45, 2014) и „Животът няма втора половина“ (Жанет 45, 2018). Същевременно той представлява и повествование, който разгръща по-общия политически контекст н..

„Рентгенова снимка на свободата“ е кратка книга. Кратки са и героите в нея. Животът им прилича на сбъднато предсказание, а времето им е страшно сегашно. Те се държат за него, както се държи дървото за брега на реката. Идват от миналото си със светлите детски спомени, с раните и травмите си.Михаела И..

„Макгахански блусове и балади“ на Юли Шумарев е обяснение в любов не просто към Пловдив, но и към детството, преживяно на една квартална уличка, опряла гръб в Стария град. И ако детството е колаж от скука и въображение, то паметта предпазливо съхранява предметите, названията и ароматите на отминалот..