Комплексното посттравматично стресово разстройство. От оцеляване до процъфтяване

"Написах тази книга от гледната точка на човек с комплексно посттравматично стресово разстройство, при когото симптомите значително са се облекчили с годините. Писах и от гледната точка на човек, открил много светлина по дългия, криволичещ и неравен път на възстановяването. Виждал съм този вид възстановяване и у множество мои приятели и клиенти, които лекувам от много време. Да започнем с добрите новини за комплексното посттравматично стресово разстройство. То представлява заучен набор от отговори и невъзможност да се извършат редица важни задачи, свързани с развитието. Това означава, че разстройството е причинено от средата, а не е генетично определено. С други думи, за разлика от повечето диагнози, с които го бъркат, то не е нито вродено, нито свързано с развитието на характера. То е заучено. Не е втъкано във вашето ДНК. Това е разстройство, причинено от родителските грижи (или по-скоро от липсата им), не от природата.
Новината е много добра, защото заученото може да се отучи – и обратното. Онова, което родителите ви не са могли да ви дадат, сега вие сами може да си подарите или да го получите от другите. Възстановяването от комплексно посттравматично разстройство обичайно съдържа самопомощ и компоненти на свързването. Връзките може да включват автори, приятели, родители, учители, терапевти, терапевтични групи или други подобни. Обичам да ги наричам „повторно извършване на родителство от група“ .
Трябва да подчертая обаче, че някои оцелели от семейства, пораждащи комплексен посттравматичен стрес, са бивали предавани от родителите си на толкова дълбоко ниво, че може да мине доста време (ако изобщо се случи), преди да могат достатъчно да се доверят на друго човешко същество и да се ангажират с работа по процеса на оздравителното свързване. Когато случаят е такъв, значително може да помогнат домашни любимци, книги и онлайн терапевтични уебсайтове."
Пийт Уолкър