Крадецът на праскови

Пробудено от случайната среща със сръбския военнопленник Иво Обретенович, неизживяното интимно чувство изправя Елисавета пред дилемата: да живее „свободно и щастливо“ или да продължи живота си на „угнетена жена, чакаща настъпващата старост с безразлично отчаяние и тъга“.

Любовното чувство, за първи път истинско, упойващо силно, преодолява раздвоението. „Познала възраждащата магия на любовта“, Елисавета ѝ се отдава с решителността на човек, ликуващо намерил себе си.