Край морето

За пръв път на български – роман на Абдулразак Гурна, носител на Нобелова награда за литература за 2021 г. Номинация за „Букър“, 2001

Абдулразак Гурна майсторски преплита темите за отчуждението, за предателството и отчаянието в разказ за двама политически емигранти, които в залеза на живота си, далеч от топлите родни морета, намират разбиране и прошка.

Салех Омар пристига на лондонското летище „Гетуик“ от Занзибар, далечен остров в Индийския океан. Багажът му се състои само от малък сак, където той е скътал най-ценното си притежание: махагонова кутийка с тамян. Навремето е притежавал магазин за мебели, имал е дом и семейство. Сега търси убежище от „рая“ и единственото, с което може да се защити, е мълчанието. Не след дълго Салех ще се срещне в малък английски град край морето – този път северно, студено – със сънародника си Латиф Махмуд, университетски преподавател, човек, с когото съдбата го сблъсква не за първи път, и двамата се връщат към спомените и миналото, към безпощадните вихрушки на бурното време, в което им е писано да живеят, не само за да разчистят сметките си с тях и помежду си, но и за да намерят пътя към изкуплението.

Абдулразак Гурна е роден на 20 декември 1948 г. в Танзания, в султаната Занзибар, и през 60-те години на ХХ в., по време на революцията там, търси политическо убежище във Великобритания.

Баща му и дядо му са предприемачи, преселили се в Занзибар от Йемен.

Гурна е професор емеритус по английска и постколониална литература в Университета на Кент. Автор е на 10 романа и на няколко сборника с разкази. На два пъти: през 1994 и 2001 г., е бил номиниран за „Букър“, а през 2021 г. получава Нобелова награда за литература.

Днес живее в Кентърбъри, Великобритания, но поддържа тесни връзки с Танзания и Занзибар, където още има роднини и където пътува често. „Аз съм родом оттам. В мислите си живея там“, споделя именитият писател.