Кукувица кука
Автор: | Георги Божинов |
Година на издаване: | 2016 |
Език: | Български |
Корица: | Мека |
Страници: | 232 |
Издател/Прозиводител: | Хермес |
ISBN/Barcode: | 9789542616245 |
Код: | 0002.02181 |
Размери: | 0.3 kg ( 21 cm x 13 cm ) |
- Налично
3.80 (51 ratings by Goodreads)
13.95 лв.
Пътепис от автора на „Калуня-каля“
В новото издание на „Кукувица кука“ за първи път се публикува в книга разказът „Старите портрети“ за съдбата на петима българи, лежали в сталинските лагери. Появата му в сп. „Септември“ през 1975 г. предизвиква огромен скандал. Георги Божинов е уволнен и остава дълго без работа, уволнена е и съпругата му.
Той пътуваше много, беше наистина скиталец – пеша, с мотор, с каквото позволяваше теренът... Имах чувството, че познава всяка река и всяка махаличка по чукарите. Беше обсебен, слят с българската земя по един наистина първичен, страстен начин.
Милка Рускова, дъщеря на писателя
Георги Божинов не се изкуши от фалшивата свобода. Той вървеше до последните си дни по пътищата на родината, за да дири истината – без злато и без власт, но с ясното съзнание за величието на Природата и Непокорния човек. Затова ни е ужасно необходимо да го четем – нека чуем кукувицата, чиято песен никога не трябва да замлъква.
Георги Цанков
В новото издание на „Кукувица кука“ за първи път се публикува в книга разказът „Старите портрети“ за съдбата на петима българи, лежали в сталинските лагери. Появата му в сп. „Септември“ през 1975 г. предизвиква огромен скандал. Георги Божинов е уволнен и остава дълго без работа, уволнена е и съпругата му.
Той пътуваше много, беше наистина скиталец – пеша, с мотор, с каквото позволяваше теренът... Имах чувството, че познава всяка река и всяка махаличка по чукарите. Беше обсебен, слят с българската земя по един наистина първичен, страстен начин.
Милка Рускова, дъщеря на писателя
Георги Божинов не се изкуши от фалшивата свобода. Той вървеше до последните си дни по пътищата на родината, за да дири истината – без злато и без власт, но с ясното съзнание за величието на Природата и Непокорния човек. Затова ни е ужасно необходимо да го четем – нека чуем кукувицата, чиято песен никога не трябва да замлъква.
Георги Цанков