Лидерство

Хенри Кисинджър, ненадминат дипломат и държавник, разглежда стратегиите на шест велики фигури от ХХ век и обобщава своята теория за лидерството и дипломацията.
В Лидерство Кисинджър анализира живота на шестима изключителни лидери чрез отличителните стратегии на държавното управление, които според него са въплъщавали. След Втората световна война Конрад Аденауер връща победената и морално фалирала Германия в общността на нациите чрез това, което Кисинджър нарича, „стратегия на смирението“. Шарл дьо Гол поставя Франция до победоносните съюзници и подновява историческото й величие чрез „стратегия на волята“. По време на Студената война Ричард Никсън дава геостратегическо предимство на Съединените щати чрез своята „стратегия на равновесието“. След двадесет и пет години конфликт Ануар Садат донася визия за мир в Близкия изток чрез „стратегия за трансцендентност“. Ли Куан Ю създава мощен и независим Сингапур чрез „стратегия на върховите постижения“. И въпреки че Великобритания е известна като „болният човек на Европа“, когато Маргарет Тачър идва на власт, тя подновява морала и международната позиция на страната си чрез „стратегия на убеждението“.

Във всяко едно от тези изследвания Кисинджър внася историческо възприятие, обществен опит и — тъй като е познавал всяка от темите и е участвал в много от събитията, които описва, — лично познание. Книгата, посветена на лидерството, обогатено с прозрения и преценки, които само Кисинджър може да направи, завършва с разсъжденията му за световния ред и незаменимостта на лидерството днес.

Лидерите - пише Кисинджър - мислят и действат в пресечната точка на две оси: първата – между миналото и бъдещето; втората – между постоянните ценности и стремежите на тези, които ръководят. Най-напред идва анализът, който започва с реалистична оценка на обществото въз основа на неговата история, нрави и способности. После лидерите трябва да балансират между това, което знаят, като задължително се основават на миналото, с това, което интуитивно осъзнават за бъдещето и по своята същност е предполагаемо и несигурно. Именно това интуитивно разбиране на посоката им позволява да си поставят цели и да определят стратегия – техните две основни задачи.