Линия девет, или когато пресъхнат чешмите

    Колаж от акварелни фрагменти, „Линия девет“ може да се чете като съвременно японско дзуйхицу – изящният средновековен жанр „по пътя на четката“, или като социална мрежа

Героите населяват конкретен и същевременно измислен град. Случват им се смешни и тъжни неща, в автобуси и таксита, по улици и спирки.

Как се разминаваме, когато се срещаме, какво казваме с недоизказаното, как се оглеждаме в миналото си, как се губим и намираме, чуваме и не чуваме един друг, какво остава и какво отминава, къде е красотата, кой ден е добър и кой лош?