Лудият от площад Свобода

В "Лудият от площад "Свобода", прозаичен дебют на живеещия във Финландия иракчанин Хасан Бласим, има точно толкова лудост и свобода, колкото една реална трагедия да се превърне в завладяваща литература. Разказите в сборника са прецедент не само на български: на живо от Ирак, от първа ръка и в първо лице за терора на своите и чуждите, за чудовищата, родени от съня на разума, за измислиците, в които човек намира спасение или се изгубва окончателно. Уж далечни неща, с които се храни главно вестникарската хроника, а окото машинално прескача в новините... с тази разлика, че тук те са дадени триизмерно и отвътре, без подслаждане, но и без самосъжаление. “В Ирак казваме, че всеки иракчанин има поне пет добри истории на ужасите, а населението ни e близо 30 милиона...” – тази книга съдържа дванайсет от най-мрачните, но и най-пламенните иракски истории.

“В Ирак задачата на разказвача на истории (“хакауати”) постепенно се промени: от това да възпява приключенията на Синдбад, Аладин и “Хиляда и една нощ” до това да описва приключенията на мистър Буш, тероризма, Америка и корупцията.”

“Преди интернет и повечето начини за съвременна комуникация, да бъдеш писател в изгнание може и да е било по-трудно, мъчително и самотно. Но в моите житейски обстоятелства няма нищо необичайно. Аз съм като другите пет милиона иракчани извън Ирак. Ние мечтаем за сигурна страна, където на човешкото достойнство не се посяга нито пряко чрез насилие, нито косвено чрез затегнат физически и интелектуален контрол...”

В ПРЕСАТА

Бласим използва познати ситуации – вземане на заложници, самоубийствени атентати и бягства зад граница, – но засилва ежедневния ужас в тях до нещо почти готическо. Върколак изскача от камион с нелегални мигранти; войник, попаднал в капана на заключена стая, изяжда мъртвата си любима. “Светът е много чуплив, плашещ и безчовечен – пише. – Трябва му само лек трус, за да покаже своята бруталност и първобитните си зъби...”
--The Independent

Неяснотата властва. Цари абсурдът. Бласим без съмнение е писател на крайностите, но си заслужава да му се доверим, да му позволим да ни изуми или отврати, защото той, освен другото, е и вещ разказвач. Бомбите се взривяват наистина, героите му страдат и понякога това, което четем, заприличва на провокация, на насилие заради самото насилие... но как иначе да опишеш правдиво Ирак?
--The National

Черна комедия, неочаквани обрати, разтърсващи образи... Творчеството на Бласим е дотам необичайно, че е трудно да се определи... той е толкова смущаващ за арабската литературна традиция, колкото на времето Джойс за западната.
--The Guardian

Как да отговори въображението на ситуация като тази в Ирак, където истината е далеч по-странна и ужасяваща от най-зловещата измислица? Може би като просто регистрира истинските истории наоколо и от време на време позволява на действителността да се приплъзне още мъничко по-нататък в посоката, която вече си е избрала... В повествованието си Бласим прескача от първо на трето лице, от реализъм на хиперреализъм, приказка и съновидение. Всъщност не прескача, а минава с уверена крачка: писането му е стегнато, интелигентно и носи следата на Гогол и Едгар Алън По, както и отпечатък от грозното у братя Грим.
--Qunfuz

Шедьовър на съвременната литература на ужаса, тревогата и провала. Тези разкази бълват презрение към “цивилизования”, “елегантен” западен свят. Незабравима книга.
--Il fatto quotidiano

Ирак влезе в полезрението ни чрез войната, която измести вълшебните килимчета и джиновете от народните приказки. В този смайващо силен сборник Бласим руши всички клишета относно родината си и последиците от диктатурата, войната и окупацията. Брутални, вулгарни истории, пълни с въображение и безотказно завладяващи... Наситен, оригинален портрет на Ирак и на последиците от войната. Publishers Weekly

Всички разкази в тази книга са дълбоки и сложно устроени, с което ще допаднат на читателите на художествена литература, а някои от тях се фокусират директно върху бездната на злото, подобно на библейски притчи.
--Kirkus

Безкомпромисен и страшен поглед към войните в Ирак от позицията на самите иракчани.
--Huffington Post