Маговетри 2: Властелинът на илюзиите

Очите й се напълниха със сълзи от обида. Искаше й се да извика: „Аз не съм като другите! Аз съм маговетра, мога да правя вълшебства и да спасявам други светове!”. Но си замълча. Кой щеше да й повярва, че е извършила достатъчно подвизи, за да я смятат за истинска личност, след като не разполагаше с абсолютно никакви доказателства? Тя наистина беше преживяла невероятни приключения и беше рискувала живота си, но тук, в този свят, те й се струваха само като страшен кошмар. Често я сърбяха ръцете да направи някакво вълшебство – например да се преобрази като принцеса в бална рокля пред очите на всички. Но подозираше, че няма да успее...