Мама греши

‌Малон е четиригодишно дете, преследвано от кошмари, в които е в ръцете на напълно непознат човек. Той започва да твърди, че майка му всъщност не му е майка. Учителите му смятат, че просто има много развито въображение. Това, което той казва, е невъзможно, защото майка му притежава акта му за раждане, негови снимки като по-малък и дори педиатърът потвърждава, че Малон е нейно дете. Училищният психолог Василе е единственият, който му вярва, тъй като детето прекалено живо описва две различни жени. Василе е решен да се състезава с времето, за да открие истината. Той се свързва с полицейския началник Мариан Огрес, която е заета с разплитането на сложен случай, но решава да му помогне, защото не смята, че едно дете би имало причина да лъже и това задейства майчинския ѝ инстинкт.

Мариан и екипът ѝ скоро разбират, че спомените на Малон не са изцяло в негови ръце. Миналото обаче започва да избледнява, отстъпвайки място на пирати, животни и други по-невинни мисли, които децата на тази възраст имат, докато Мариан се бори да разреши загадката.

Интригуващо написана, „Мама греши“ ни демонстрира колко крехка е детската психика чрез заплетено разследване, което приковава вниманието ни до края.

„Аз съм дете на Жул Верн, Морис Льоблан и Агата Кристи“, споделя един от най-успешните съвременни френски писатели Мишел Бюси. Освен автор на криминални романи, Бюси е политолог и преподавател в Университета в Руан. Започва да пише през деветдесетте години на миналия век. Темата на първия му роман е десантът в Нормандия, но той е отказан от издателите, на които авторът го предлага. Продължава с писането на новели, сценарии, които обаче не стигат до публикуване. Едва 10 години по-късно, Бюси отново се връща към идеята за роман, провокиран от свое пътуване до Рим по време на бума на книгата на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“. През 2006 г. малко провинциално издателство публикува в скромен тираж полицейския му роман „Кодът Люпен“. До момента книгата е преиздавана 8 пъти.