Маскарад

В „Маскарад“ нова доза баналности на изкуството попадат под ироничния обстрел на сър Тери Пратчет
Операта! Това величествено музикално творчество, което съществува още от Античността. Опери са композирали Щраус, Вагнер, Чайковски, но погледът на британския писател е бил насочен към една специфична – „Фантомът на операта“ от Андрю Лойд Уебър, базирана на книгата на Гастон Льору.
Защо точно нея? Защо изобщо фокусът пада именно върху това изкуство?
„Маскарад“ е забавна закачка с операта, а в центъра на събитията в романа отново ще намерите любимите ни вещици Баба Вихронрав и леля Ог. Маграт Чеснова все още не я търсете, в „Господари и господарки“ стана кралица, та има други занимания.
Причината Есме Вихронрав и леля Ог да попаднат в Анкх-Морпорк, известният град-държава от света на Диска, е леко прозаична, но вече веднъж в града двете бързо сменят целта на своето посещение на много по-безкористна - младата Агнес е готова да изостави предначертаната ѝ съдба на вещица и да стане певица. (Ако това не е в ущърб на обществото, не знам кое!) И още повече: да избере съзнателно да бъде певица пред вещерския занаят! Не, това не могат да го допуснат двете стари вещици. Светът на операта е най-подходящото място за Баба Вихронрав и леля Ог да вилнеят и правят поразии, а Тери Пратчет с тяхна помощ и през техния поглед осмива комерсиализацията на изкуството и псевдо-аристократичността на публиката.
Завесите на брилянтния „Маскарад“ се разгръщат, за да ви покажат редица смехотворни ситуации от Диска, малко злощастни убийства, позьорство, любимия Прачетов герой Смърт и любовта му към котките, малко ревност, много пари и главозамайване от света на изкуството.