Минта

РАЗДЯЛА... САМОТА... СМЪРТ..
Караджаолан

...Един мъж лежеше по очи и не сваляше поглед от лазура на морето. Мислите му пътуваха между Флорида и беломорския бряг. Мисли, мисли, мисли...
В далечния край на плажа една жена лежеше по гръб. Очите й бяха затворени. И тя мислеше. За това, което бе загубила, и за другото, което спечели тук.
Едно малко момиченце тичаше по плажа.
- Минта! Минта! Ела тук! - извика жената.
Мъжът се сепна. Всичко в него се пробуди. Приближи към жената и момиченцето.
- Минта ли се казва дъщеричката ви?
-Да. Минта!
- Какво значи Минта?
- Плуваща костенурка... Морска костенурка... На един от старите африкански езици значи това. Мъжът се усмихна, жената се усмихна, усмихна се и Минта, а слънцето клонеше към залез, за да изгрее утре пак...