Момичето на хладилника

"Момичето на хладилника" (1994) е вторият сборник на Етгар Керет на български език. Съдържа предговор за българските читатели и специален разказ-посвещение, който предшества 45 комични и кошмарни кратки истории. Освен че съдържа най-много фокусници и трикове с цилиндър от всички Керетови книги, тази разкрива неподозирани детайли за хората и мравоядите; за успокоителното бръснене с гореща вода и връзката му с авторските песни; за смъртта, преведена на чужди езици; за любовта, сънищата, детството, бащите, депресиите и прогреса. Както и за драматичните събития, довели до извода, че “Има два типа хора: едните обичат да спят до стени, а другите – до хора, които ги избутват от леглата.”


"Винаги споменавам Кафка, когато ме питат от кого съм се повлиял. Но истината е, че най-голямо влияние върху мен е оказало семейството ми." (Етгар Керет)

"Светът несъмнено е на ръба и никъде това не е по-явно, отколкото в Израел, където събитията се дърпат, зъбят, ритат и мятат насам-натам на ръба на правдоподобността като необязден жребец с развяна грива вече 2000 години, без изгледи скоро да се укротят. Подобно на малцина преди него, изключително популярният израелски разказвач Етгар Керет сега успява поне за момент да улови, оседлае и яхне този древен лудуващ звяр." (The Guardian)

"Читателят ще се изненада на първо място от разговорния, намахан език на израелеца. Следващият сюрприз ще бъде непристойният му, черен хумор. Окончателното смайване ще настъпи пред нагарчащата свежест на тези кратки текстове." (ABC)

"...превежда чудовищата в пойни птички... В много от разказите на Керет има преодоляване на травми чрез магическо мислене. Това не само разполага творчеството му в традицията на приказките и на хасидските притчи (за които той споделя, че са двата му основни източника на вдъхновение), но и отразява неговия опит като син на оцелели от Холокоста... Четенето на Керет понякога прилича на това, да те похити луд шофьор, който сменя платната както му скимне, но явно знае най-бързия начин да стигне там, накъдето се е отправил." (Open Democracy)

"От обичта между дете и порцеланово прасенце-касичка до лъжците с крила, които се правят на ангели-хранители, историите на Керет живеят на границата между съня и действителността. Понякога напомнят Езоповите басни, друг път – произведенията на Доналд Бартълми, този майстор на постмодернизма от ХХ в., който успяваше да твори нереалности, без губи смисъл." (BBC)

"Керет не се бои от нищо. Блестящите му истории са като иглени пробождания: болезнени и мечтателни, меланхолични и пълни с хумор, никога повърхностни и винаги прецизни." (Die Welt)

"Фина смесица от наивност и ясно съзнание, от хаплива ирония и нежен хумор." (Le Monde)