Не остарявай, любов

Hе остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност още в очите ни свети.
И подозрително блясват шпаги от минали страсти -
звън на решителна битка за невъзможното щастие.

Hе остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Hека все тъй да гризеш на надеждата острия залък.
Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.

Hе остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля?
Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл?
Всичко е само игра, всичко е само спектакъл.

Hе остарявай, любов, ето, завесата пада.
Кратък поклон - и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Hе остарявай, любов, моля те, не остарявай!

1983 г., Недялко Йорданов


*****

Недялко Йорданов - поет и драматург е роден на 18 януари 1940 г. в Бургас. Завършва гимназия в родния си град, а през 1962 г. - българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. През периода 1962 - 1963 г. работи като учител в Малко Търново. От 1963 до 1983 г. е драматург на Бургаския драматичен театър. През 1980 - 1988 г. е главен редактор на Алманах “Море”. През 1990 г. става драматург в театър “Възраждане” – София. Започва да публикува през 1954 г. във вестник "Черноморски фронт" (Бургас). Активно сътрудничи на периодичния печат. Превежда поезия от руски и турски език. Негови произведения са превеждани на руски, полски, немски и други езици.