Нещата, за които мълчим

    "Да разковаваш клетката на нетърпението,
    да се оттласкваш...
    Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие,
    той целият е въздух, изящна рана в синевата,
    а сянката му се стопява
    до точица, до лекота, до спомен,
    до слънчево петно в окото на момиче.
    Светът е рязък, дребен, безутешен
    и в гръдния му кош заспива болката,
    утихва приютена в старото дълбоко,
    когато се оттласкваш - жерав,
    избягал от дървената клетката на илюзиите.
    Най-после цял, безпомощен, отвъд."

    Ина Иванова