Нова граница

ЗА ИСТИНАТА

Лекотата с която се ражда
стихът без любов
ме утешава –
поезията е всемогъща!
казвам си и се надявам
да отворя вратата є
без усилие
да съзерцавам страстта
на залеза
невъзмутимо
да се събуждам
да се връщам
да заминавам
но това което виждам
няма ухо нито уста
нито очи.

Стихът, разбирам,
не е метафизична журналистика,
свободен е да замълчи:
когато го разпитват
за истината,
уповава се на любовта.