NW

За какво е този роман? Не бих казала, че моите книги са за каквото и да било - извън хората и самите изречения в тях. Това превръща NW в един вид „упражнение по стил“ – израз, придобил малко или повече негативно звучене. За мен обаче упражнението по стил не е изкуствен похват – животът на всеки от нас също е упражнение по стил. До скритото съдържание на нашето съществуване явно не се достига лесно: единственото, върху което ни остава да се опрем, са онези външни, явни знаци – как говорят хората, как се движат и обличат, как се отнасят един с друг. Ето с това се опитвам да се занимавам в литературата: с постройката на нещата в реалния живот, доколкото съм способна да ги наблюдавам и тълкувам, а това невинаги се получава в дълбочина.

Зейди Смит, The Guardian

В тази книга човек никога не знае как ще бъдат съчетани отделните парчета и какво ще се случи по-нататък… NW е едно съзнателно неправене; разтоварване на изобилния разказвачески талант на Смит, за да бъде достигната по-дълбока истина, дръзка и болезнена - каквато понякога се случва да бъде истината. И ето го изключителният резултат: радикална, пламенна и истинска книга.

Ан Енрайт, The New York Times Book Review

Смела крачка по пътя на Джойс, за щастие довела до книга, която не е толкова трудна за възприемане колкото великия си еталон… NW е градски епос, също като своя високо оценен предшественик Бели зъби (2000).

Джойс Керъл Оутс, New York Review of Books

Романът заявява убедително присъствие. Но истинското му майсторство се крие в усета към живота, в умението да наблюдава по един спокоен и съсредоточен начин как живеят човешките същества; как си говорят; какви жестове използват; как се държат едни с други на публично място и насаме. Книгата едновременно забавлява и лишава от илюзии, смее се заедно с героите но и ги съди строго… Тя е радостен, оптимистичен, гневен шедьовър и най-добрия английски роман, който ще се появи тази година, а навярно и следващата.

Филип Хеншър, Telegraph

Тук Смит е неимоверно умерена и същевременно в пълния си блясък, зряла. Склонен съм да окачествя NW като най-добрия ? роман досега.

Стивън Маккормик, Trop

Ала NW е много повече от разказ за едно приятелство. Това, което прави Смит, е да изгради романа си по такъв начин, че да текстуализира хаотичния свят на един квартал и неговите обитатели, докато в същото време драматизира силната болка, пустота и отчаяние, заровени в психологическия живот на героите…

Смит сякаш ни кани да съберем разпилените късчета свой живот и силата на NW може би е в нейното настояване: „Глобално съзнание. Локално съзнание. Съзнание“.

К. Томас Кан, The Millions

Сложен роман, който обаче е безкрайно увлекателен… Това, което изненадва непрекъснато, е небрежната гениалност на Смит, начинът, по който подхвърля прозрения на тема родителство и работа - неща, които все някога сте напипвали смътно, но никога не сте успявали да формулирате. Собственият й глас може да ни се струва кристално чист и безпристрастен, но всъщност пази иронични нотки, а диалогът й ромоли по страниците в съвършен двуглас... На места усещането от четенето на NW е като да тичаш покрай ограда – улавяш само ивици светлина от случващото се от другата страна. Смит не се грижи за разсеяния читател – не се грижи дори за читателя, който има нужда от изчистен график. Но ако човек има желание да й се остави, да чуе всичките тези гласове и да позволи на подробностите да се избистрят пред погледа му тогава, когато Смит го пожелае, може да се сдобие с изключителна панорама на нашето съвремие.

Рон Чарлс, Washington Post

NW е опит да бъде пресъздадено не само когнитивното разстройство на постмодерното живеене, но и социалните и психологически разстройства на постмодерния – тоест, пост-благоденстващия – капитализъм. За разлика от Джойсовия блуждаещ и асоциативен поток на съзнанието, Смит е емпирична, картографски точна и неотклонно съсредоточена върху духовната травма и материалните граници на бедността.

Дейвид Маркъс, Dissent

NW прелива от разкъсани личности, хора, отчуждени от онова, което според самите тях ги определя. Тяхната носталгия – по стари филми, стари песни, автобуси, в които вече не се возят – е не толкова успокоение, колкото болка. Винаги можем да си пуснем стара песен, но няма как да бъдем предишното си аз. Това е най-мрачният роман на Смит, и вероятно най-добрият ?.

London Review of Books

Описание на съвременния градски живот – познат на всеки градски обитател навсякъде по света, - NW на Зейди Смит е роман на срещите, който разтърсва, без да крещи; непостоянен и пулсиращ като самия град.

aalbc.com

NW е възхитителна книга… В този роман [Смит] залага на нови форми и го прави удивително умело. Характерите са кристално чисти. А историята нито ти къса сърцето, нито го вдъхновява; просто се настанява до него като нещо толкова истинско, колкото е леглото или мислите ти.

Goodreads

Смит никога не е била автор, който се придвижва директно от точка А до точка Б… Тя не се интересува от задълбаването в непокътнатата връзка между причина и следствие. Това, което NW предлага в изобилие, е чувството, че си вкаран директно и непосредствено в живота на героите и тяхното градско пространство.

Boston Globe

Ако животът около нас внезапно стане тъмен, смахнат и поетично чудат, то сигурно ще е защото Зейди Смит се е научила да контролира всички ни. В NW тя извежда дръзките си пориви към своя квартал и местния жаргон до нови висини; гледа през призма, която й е позната, но всичко придобива съвсем нова форма.

Pittsburgh Post-Gazette

[NW е] недвусмислен знак за сериозното развитие на Смит. Голям роман: амбициозен опит да бъде използвана литературата като средство за извършване на археологически разкопки, като в същото време текстът остава изключително четивен и дълбоко човешки; портрет на начина, по който живеем.

Los Angeles Times

Действието се развива в северозападен Лондон, където героите се срещат едни други и заобикалят едни други и през това време излагат на показ своите етнически различия и класови трансформации, своите връзки и своите тайни… Майсторството на Смит да събере всички тези късчета и парчета в кехлибара на Лондон, отразява светлина, история и благородната красота да видиш всичко наведнъж.

Publishers Weekly

Силно амбициозен роман-пъзел, който размества пластове хронология, идентичност, етническа принадлежност и регистър, подкопавайки единството на сюжета и наративната инерция, докато се опитва да обхване един лондонски квартал – едновременно неизменен и променящ се… Тук Смит рискува много, защото мнозина може да се нуждаят от препрочитане, докато наместят парчетата от пъзела, а по-традиционно настроените читатели може да се заплетат и откажат.

Kirkus Reviews