
Автор: | Милан Кундера |
Година на издаване: | 2024 |
Език: | Български |
Корица: | Мека |
Националност: | Френска |
Оригинално заглавие: | Quatre-vingt-neuf mots / Prague, poème qui disparaît |
Преводач: | Росица Ташева |
Страници: | 88 |
Издател/Прозиводител: | Колибри |
ISBN/Barcode: | 9786190214847 |
Код: | 0015.09325 |
Размери: | 0.1 kg ( 12 cm x 20 cm ) |
- Налично
От същия бранд
Ирония. Кой персонаж е прав и кой греши? Непоносима ли е Ема Бовари? Или смела и трогателна? Няма отговор. Романът е по самата си същност иронично изкуство, което означава: неговата „истина“ е скрита, непроизнесена и непроизносима. Човекът желае да види опростения образ на света, в който доброто да е ясно разграничено от злото. С донкихотовия героизъм романът се противопоставя на това неизкоренимо изискване, разкривайки ни същностното двусмислие на всичко човешко. Иронията не е лична нагласа на един или друг писател. Тя принадлежи на романа като изкуство. Иронията = начинът да покажеш двусмисленото.
Из „Осемдесет и девет думи“
Прага, този драматичен и болезнен център на западната съдба, бавно се отдалечава в мъглите на Източна Европа, към която никога не е принадлежала. Тя, първият университетски град на изток от Рейн, през XV век сцена на първата голяма европейска революция, люлка на Реформацията, град, причинил избухването на Трийсетгодишната война, столица на барока и на неговите безумия, тя, която през 1968 година напразно се опита да ориентира на запад внесения от студа социализъм.
Из „Прага, една изчезваща поема“