Осемдесет и девет думи / Прага, една изчезнала поема

    Ирония. Кой персонаж е прав и кой греши? Непоносима ли е Ема Бовари? Или смела и трогателна? Няма отговор. Романът е по самата си същност иронично изкуство, което означава: неговата „истина“ е скрита, непроизнесена и непроизносима. Човекът желае да види опростения образ на света, в който доброто да е ясно разграничено от злото. С донкихотовия героизъм романът се противопоставя на това неизкоренимо изискване, разкривайки ни същностното двусмислие на всичко човешко. Иронията не е лична нагласа на един или друг писател. Тя принадлежи на романа като изкуство. Иронията = начинът да покажеш двусмисленото.

    Из „Осемдесет и девет думи“

    Прага, този драматичен и болезнен център на западната съдба, бавно се отдалечава в мъглите на Източна Европа, към която никога не е принадлежала. Тя, първият университетски град на изток от Рейн, през XV век сцена на първата голяма европейска революция, люлка на Реформацията, град, причинил избухването на Трийсетгодишната война, столица на барока и на неговите безумия, тя, която през 1968 година напразно се опита да ориентира на запад внесения от студа социализъм.

    Из „Прага, една изчезваща поема“