![Още Още](https://booktrading.bg/image/cache/data/1104522_0-550x550h.jpg)
![Още Още](https://booktrading.bg/image/cache/data/1104522_0-550x550h.jpg)
![Още Още](https://booktrading.bg/image/cache/data/1104522_1-550x550h.jpg)
![Още Още](https://booktrading.bg/image/cache/data/1104522_0-80x80h.jpg)
![Още Още](https://booktrading.bg/image/cache/data/1104522_0-80x80h.jpg)
![Още Още](https://booktrading.bg/image/cache/data/1104522_1-80x80h.jpg)
Още
Автор: | Хакан Гюндай |
Година на издаване: | 2018 |
Език: | Български |
Корица: | Мека |
Страници: | 392 |
Издател/Прозиводител: | Прозорец |
ISBN/Barcode: | 9789547339460 |
Код: | 0013.00755 |
Размери: | 0.3 kg ( 20 cm x 13 cm ) |
- Налично
4.14 (10 ratings by Goodreads)
7.00 лв.
От същия бранд
Наричат Хакан Гюндай "Чък Паланюк на турската литература" заради жестокия му и провокативен стил на писане, който нерядко предизвиква истинско възмущение. Роденият през 1976 г. писател постмодернист е автор на много книги, сред които са познатите на българската публика "Изхвърляне", "Малко", "Копеле", "Зиян".
През 2015 година романът "Още" получава френската награда "Медиси" за най-добра чуждестранна творба. Две години по-късно режисьорът Онур Сайлак завършва филма си по драматичния сюжет за момчето, което помага на баща си в мръсния му бизнес - нелегалния превоз на бежанци.
"...жив или мъртъв… Всъщност това беше и единственото, за което трябваше да се внимава при нелегалния трафик на хора – броят на доставените живи хора да отговаря на броя на предадените. И нямаше никакво значение кой си мислеше, че е избягал от ада и ще отиде в рая. Ние превозвахме плът. Просто плът. Мечтите, мислите или чувствата не бяха включени в таксата, която взимахме. Ако плащаха достатъчно, вероятно можехме да се наемем да транспортираме и тях."
През 2015 година романът "Още" получава френската награда "Медиси" за най-добра чуждестранна творба. Две години по-късно режисьорът Онур Сайлак завършва филма си по драматичния сюжет за момчето, което помага на баща си в мръсния му бизнес - нелегалния превоз на бежанци.
"...жив или мъртъв… Всъщност това беше и единственото, за което трябваше да се внимава при нелегалния трафик на хора – броят на доставените живи хора да отговаря на броя на предадените. И нямаше никакво значение кой си мислеше, че е избягал от ада и ще отиде в рая. Ние превозвахме плът. Просто плът. Мечтите, мислите или чувствата не бяха включени в таксата, която взимахме. Ако плащаха достатъчно, вероятно можехме да се наемем да транспортираме и тях."