ИЗЧЕРПАН
Палимпсест
Автор: | Ивайло Радев |
Година на издаване: | 2017 |
Език: | Български |
Корица: | Мека |
Страници: | 88 |
Издател/Прозиводител: | ЕРГО |
ISBN/Barcode: | 9789548689977 |
Код: | 0339.00102 |
Размери: | 0.14 kg ( 21 cm x 14 cm ) |
- ИЗЧЕРПАН
4.00 (2 ratings by Goodreads)
8.00 лв.
Ивайло Радев е роден в Пловдив. Със семейството си живее в Бургас. Занимава се с литература, музика и медицина. Пише от дете. Това е втората му завършена книга и първата отпечатана. Досега е публикувал в литературни сайтове. Библиофил е. Зависим е от четенето. Понася писането. Обича Природата, в частност – планините. Старае се да е щастлив и да прави хората щастливи.
Докато мислех как и дали читателите ще възприемат архаичното понятие в заглавието на книгата, означаващо оригинален текст, отстранен чрез търкане или промиване, след което на негово място е въведен друг текст, прозрях колко точно всъщност „палимпсест“ назовава сегашността ни. Не само защото под всички нови и по-нови творби от всякакви жанрове прозират оригиналите на Слово(Свето)сътворението, но и защото ние, хората от века на информацията и интернет, сме изтрили паметта за своите предишности, за да напишем (уж) начисто (уж) единствения си живот (често с помощта на множество виртуални симулации). В този смисъл уточнението „през квантовата пяна“ отбелязва широката (или дълбоката) амплитуда между познатото-видимото-илюзорното и истинските същности, скрити „под булото на Мая“.
Теменуга Маркова
Разум
Главата ми е слънце, което не залязва
над северния полюс на мекото сърце.
Върти се по оста си, посоки му показва
и в пътя го насочва. Понякога с ръце
намества си лицето. Закрепя си гримаса
и форми съчетава в измисления свят.
В дебели стари книги задръстила дома си,
чете из тъмнината как ангели летят.
Навътре не се вслушва. Командва и събира
познания ненужни за преходни неща.
Че има ги в сърцето, дори не подозира.
И търси. Не залязва, върти се над света.
Докато мислех как и дали читателите ще възприемат архаичното понятие в заглавието на книгата, означаващо оригинален текст, отстранен чрез търкане или промиване, след което на негово място е въведен друг текст, прозрях колко точно всъщност „палимпсест“ назовава сегашността ни. Не само защото под всички нови и по-нови творби от всякакви жанрове прозират оригиналите на Слово(Свето)сътворението, но и защото ние, хората от века на информацията и интернет, сме изтрили паметта за своите предишности, за да напишем (уж) начисто (уж) единствения си живот (често с помощта на множество виртуални симулации). В този смисъл уточнението „през квантовата пяна“ отбелязва широката (или дълбоката) амплитуда между познатото-видимото-илюзорното и истинските същности, скрити „под булото на Мая“.
Теменуга Маркова
Разум
Главата ми е слънце, което не залязва
над северния полюс на мекото сърце.
Върти се по оста си, посоки му показва
и в пътя го насочва. Понякога с ръце
намества си лицето. Закрепя си гримаса
и форми съчетава в измисления свят.
В дебели стари книги задръстила дома си,
чете из тъмнината как ангели летят.
Навътре не се вслушва. Командва и събира
познания ненужни за преходни неща.
Че има ги в сърцето, дори не подозира.
И търси. Не залязва, върти се над света.