Патилата на метлата

Живееше вещица
мила и кротка.
Тя имаше пухкава
питомна котка
на черни райета,
с очи ококорени.
    
И шапка,
която стърчеше нагоре.
И котката мъркаше
силно, доволно,
и рижата вещица
хвъркаше волно,
метлата щом литнеше
в полет щастлив
по-бърза дори
и от вятъра див...