Патилата на метлата

    Живееше вещица
    мила и кротка.
    Тя имаше пухкава
    питомна котка
    на черни райета,
    с очи ококорени.

    И шапка,
    която стърчеше нагоре.
    И котката мъркаше
    силно, доволно,
    и рижата вещица
    хвъркаше волно,
    метлата щом литнеше
    в полет щастлив
    по-бърза дори
    и от вятъра див...