Преди да кажа сбогом
Автор: | Сюзан Спенсър-Уендъл |
Година на издаване: | 2013 |
Език: | Български |
Корица: | Мека |
Страници: | 348 |
Издател/Прозиводител: | ЕКСЛИБРИС |
ISBN/Barcode: | 9789548208987 |
Код: | 0370.00075 |
Размери: | 0.4 kg ( 20 cm x 13 cm ) |
- Налично
4.05 (5 ratings by Goodreads)
14.00 лв.
Какво бихте направили, ако ви остава една година живот? Сюзан Спенсър-Уендъл решава да се смее вместо да плаче.
През юни 2011 Сюзан научава, че има амиотрофична латерална склероза (АЛС) - болестта на Лу Гериг - необратимо заболяване, което унищожава нервите и води до пълна мускулна атрофия. Тя е на 44, има три малки деца и й остава само една година.
Сюзан иска да я изживее с радост.
Напуска работата си като журналист, за да прекарва цялото време със семейството си. И предприема седем пътешествия със седемте най-важни хора в живота си. Въпреки че състоянието й се влошава, Сюзан пътува до Юкон, Унгария, Бахамските острови и Кипър. Тя води синовете си на среща с делфините и 14-годишната си дъщеря Марина в прочутия магазин за сватбени рокли "Клайнфелд" в Ню Йорк, за да си представи сватбата й, която никога няма види. Тя пише и тази книга. Тъй като вече не може да ходи и дори да вдига ръцете си, тя я пише буква по буква на айфона си, като използва само десния си палец, последния пръст, който все още движи. Книгата не е нито гневна, нито горчива. На места е тъжна - а и как да не е? - но е изпълнена с оптимизъм, с радост от живота и с хумор. Това е книга, която - също като Сюзан - ще накара всеки да се усмихне.
През юни 2011 Сюзан научава, че има амиотрофична латерална склероза (АЛС) - болестта на Лу Гериг - необратимо заболяване, което унищожава нервите и води до пълна мускулна атрофия. Тя е на 44, има три малки деца и й остава само една година.
Сюзан иска да я изживее с радост.
Напуска работата си като журналист, за да прекарва цялото време със семейството си. И предприема седем пътешествия със седемте най-важни хора в живота си. Въпреки че състоянието й се влошава, Сюзан пътува до Юкон, Унгария, Бахамските острови и Кипър. Тя води синовете си на среща с делфините и 14-годишната си дъщеря Марина в прочутия магазин за сватбени рокли "Клайнфелд" в Ню Йорк, за да си представи сватбата й, която никога няма види. Тя пише и тази книга. Тъй като вече не може да ходи и дори да вдига ръцете си, тя я пише буква по буква на айфона си, като използва само десния си палец, последния пръст, който все още движи. Книгата не е нито гневна, нито горчива. На места е тъжна - а и как да не е? - но е изпълнена с оптимизъм, с радост от живота и с хумор. Това е книга, която - също като Сюзан - ще накара всеки да се усмихне.