Прекарване на времето

На един приятел

не знам посмъртно или не
вече се съмнявам във всичко

онова за сравнението на човека с тръстика,
онова дето есеистите преписват един от друг -
не е вярно.
има нещо привидно монотонно в нея
красивите полюшвания и точността
звучи ми сякаш не принадлежи
звучи опасно човек да се предаде
на спокойствието и привидните ходове
като тръстиката която винаги е бездомна
но закриляна от небето
онова предателство което хармонията и
настроенията в светли тонове не носят
изпратената от слабост в забвение
тревожност прашасалата непредвидимост
или неподправеният страх от неизвестното
все неща без които не можем
но евтината метафора не ни забранява
виж тръстиковото движение
и безметежността в силата на допир
как са красиви в любовната нощ
утре ще падне дъжд и ще отвее
и мислите и растенията
защото така трябва