Против Сент Бьов и други есета

Може би ще предизвика учудване, че отдавайки малко значение на ума, посветих следващите страници тъкмо на някои от тези забележки, които нашият ум ни подсказва в противоречие с баналностите, които чуваме да се изговарят или които четем. В момент, когато часовете ми може би са преброени (впрочем не са ли всички в такъв момент?), навярно е твърде лекомислено да създавам интелектуална творба. Но, от друга страна, истините на ума, ако и да са по-малко ценни от тези тайни на чувството, за които преди малко говорих, имат също своята стойност.
Един писател е повече или по-малко поет. Дори най-големите от нашия век, в несъвършения ни свят, в който шедьоврите на изкуството не са друго освен потъналите отломки от велики умове, свързаха с една интелигентна нишка скъпоценностите на чувството, където се появяват само тук-там. И ако някой мисли, че по този важен въпрос разбира най-добрите от своето време, значи се заблуждава; идва момент, когато човек се отърсва от леността си
и изпитва нуждата да го каже.

Марсел Пруст