Речник на войната

 Когато през февруари 2022 година започна пълномащабната руска агресия срещу Украйна, аз се опитах да съставя речник на войната. Това не са стихове, или по-точно, не са текстове, които съм написал аз. В речника няма нищо, което да е продукт на моята или на чиято и да е друга фантазия. Всички речникови „статии“ са действително преживени, премислени и усетени. Това са фрагменти от чужди монолози, чути през дните на войната.

На лвивската гара, на която в първите седмици и месеци на войната като вълна от изток на запад прииждаха потоци от хиляди принудителни преселници, хората разказваха – във временните убежища или просто на улицата, или около будките за кафе. Понякога започваха да говорят сами, понякога трябваше да ги подкачиш деликатно, да им зададеш няколко прости въпроса и тогава се отприщваше поток, който беше трудно да бъде спрян.

Сред хората, с чийто глас говори „Речникът на войната“, има такива, които са били принудени да напуснат домовете си и да се впуснат в неизвестното, доброволци и лекари, военни, обществени активисти и артисти – най-различни хора, обединени от общото преживяване и импулс, чийто живот е променен от войната.

Понякога тези истории са само леко обработени, толкова, колкото откъсът от един по-дълъг фрагмент да придобие значението на самостоятелна цялост. Някои са преведени от руски.

Много от тях не съм записал аз, а моите съавтори и съавторки, самите те – участници и свидетели на войната. Тук са както техните лични размисли, така и сюжети, чути от други хора. По този начин „Речникът на войната“ се превърна в река, в която по различни пътища се стекоха истории за думите.

    Остап Сливински