Автор: | Цвятко Камбуров |
Година на издаване: | 2024 |
Език: | Български |
Корица: | Мека |
Страници: | 800 |
Издател/Прозиводител: | Труд |
ISBN/Barcode: | 9789543988068 |
Код: | 0014.84451 |
Размери: | 0.9 kg ( 15 cm x 21 cm ) |
- Налично
Цвятко Камбуров е роден през 1959 в гр. Казанлък, живее от 1985 г. в Плевен. Има висше юридическо образование и от 38 години работи като следовател. Участва ежегодно със свои разкази в алманасите Нова българска литература, Хумор и сатира и Проза на издателство Буквите от 2016 г. досега, както и в Коледния алманах на същото издателство за 2022 и 2023 г. През април 2022 г. издава самостоятелна книга с хумористични разкази Смок мишкар и други невероятни истории, а в началото на 2023 г. - втори сборник с разкази, наречен Жена с обеци. Реванш е първият му роман, писан през времето 2009 - 2020 г. - полуавтобиографична, наглед камерна история за разследването на едно убийство, която изследва и психологически, и социални проблеми за своето време. В историята са вплетени фрагменти от действително провеждани разследвания, герои, които имат реални прототипи, някои живи и до днес. Реванш е роман за трудната работа на следователите, за непримиримостта и компромисите, които понякога се налага да правим, за вечната борба между добро и зло и за втория шанс, който животът често ни предоставя и който понякога лекомислено пропускаме.
"... не обърна внимание на недобре затворената врата в нишата на площадката между първия и втория етаж. Вече беше поставил крак на първото стъпало, когато инстинктивно усети човек зад себе си. Рязко се обърна и видя фигура на мъж. За част от секундата успя да разпознае предмета в ръката му и бързо се дръпна нагоре, опитвайки да вземе две стъпала наведнъж. Пликът с храната притъпи пъргавината на движенията му. Едновременно с тихия плясък, усети страхотна болка в дясното бедро. Сякаш изведнъж някой откъсна краката му, не успя да направи друга крачка и губейки равновесие, тежко политна назад. Вторият куршум го удари с все сила в гърдите. Смъртта настъпи мигновено. В последните си секунди лежа леко наклонил глава, с отворени, учудени очи, сякаш все още не можеше да повярва, че това се е случило с него. Гъстата алена локва бавно се уголемяваше край тялото му. Кръвта се смесваше с течността от разбитите бутилки, разливаше се в тънки бледорозови вадички и нетърпеливо бързаше да поеме надолу, в ъгълчетата на стълбите, край парапета."
Из книгата