С голи ръце лисица

„С голи ръце лисица“ (2012) е сборник с разкази, по чиито разклоняващи се пътеки се разминават странници, понякога за да се срещнат отново в различен етап от пътуването, наречено живот. Цяла една човешка минивселена се разкрива под внимателния и състрадателен поглед на авторовия Аз.
„Персонажите на тези разкази не са в центъра на повествованието, а се задържат в периферията, остават си по краищата на своя живот, на своя дом, на своята страна, те крачат край пътищата, в покрайнините на своята памет, по границата на обикновеното и разума, случва се да пътуват на стоп, ако някой спре, за да ги вземе. Аз ги взех в моята книга“ – казва Еманюел Пагано. И увлича читателя да сподели пътуването с тези трайно запомнящи се, живи, ярки и вълнуващи образи. Деликатно, нежно и с уважение тя защитава в цялата му сложност достойнството на човека, почувствал се натясно в един стандартизиран свят.

***
Eманюел Пагано (р. 1969, Родез) живее и работи на Ардешкото плато, живописен планински край в региона Рона-Алпи (Южна Франция). Преподавателка по пластични изкуства, специализирала киноестетика, тя дебютира в литературата през 2002 г. с романа „За да бъда у дома“. Привлича вниманието с тихия си глас и оглушителните си мълчания, с деликатното вглеждане в човешката ранимост с книгите си „Чекмеджето за коси“ (2005) и „Юношите от пещерата“ (на бълг. Ерго, 2007), за която получава Награда за литература на Европейския съюз (2009). И следващите ? заглавия – „Ръце момчешки“, „Отсъствието на водни птици“, „С голи ръце лисица“, – някак трудни за разчупване, са разследвания с автобиографичен привкус на труднопостижимата хармония със себе си и другите, за това колко лесно е да се прекърши едно човешко стебло. Авторката вгражда своите истории в пространството и местата, където хора и природа са в жива връзка. Телата също са пейзажи, застрашени от превземане и погазване територии, разкъсвани от земетръси.